And then we kiss…over and over again…

Позабравих малко тая част от виртуалното пространство, но надявам се този път окончателно да съм се завърнал и никакви отсъствия от тук нататък : ))

Kiss

A kiss, it is a beautiful thing.

It is a symbol of love the world over.

Its the thing that fills your stomache up with butterflies,

and you get the sensation of love flowing through you.

A kiss can bring warmth to the coldest day,

and light to the darkest hour.

A kiss can say more than a million words,

and mean more than a million actions.

No matter where you are that kiss can give you the same thing.

Be it in an undergound train station,

or on a sunset beach.

It immortlises the moment, no matter the setting.

A kiss is as unpredicatable as the weather,

it can happen as predicated,

or it can come out of the blue.

But no matter.

That kiss has the same feeling,

every time.

Kiss

Там…

Ключалка, ключ, врата, а аз стоя отпред, взиращ се дълбоко в сърцето си…
Гледам, виждам само теб, твоя силует, твоите коси, твоите ръце… твоето лице… а още не съм отворил очите си дори…
… Небе, обсипано с хиляди звезди, но само една единствена в моите очи… толкова много цветове… толкова много удари на сърцето ми…
Ключето, закачено като медалюнче на врата ми, подскача нагоре надолу уплашено, чакащо да го взема в ръцете си и да отключа вратата…
… Врата, криеща зад себе си един още по-красив и шарен свят – един земен рай… Врата, която не се нуждае дори от този ключ, врата, която би могла да бъде отворена само с чиста и откровенна любов и сърце…
… И да, посегнах към ключа, и да, отвори се вратата, а ключът изчезна и превърна се в прах, и понесе се над океана, и превърна се в хиляди малки ключета, и застана до сърцата на хиляди влюбени хора, стоящи пред заключената врата…

За хората…и снимките…

Виждали ли сте своя снимка, а отзад да има непознат? Кара ви да се замислите колко непознати имат ваши снимки. В колко моменти от чужди животи сме присъствали? Били ли сме част от живота на някого,когато мечтата му се е сбъднала? Или сме били там, когато мечтата му е умряла? Продължили ли сме да се опитваме да влезем в живота на някого, сякаш е било писано, да сме там? Или снимката ни е изненадала?Помислете си, може да сте голяма част от живота на някого, а дори да не знаете това.

PS: Материалът не е мой, но си заслужава повторно четене винаги (:

Дневниците на вампира…

След „кратката“ почивка прекарана в работа от ранна утрин до късна вечер дойде време да се завърна.

Сърбят ме пръстите, макар че съм позабравил каква на допир е клавиатурата… От празни приказки файда няма обаче…  Време е да се действа… да се излезе на лов за прясна човешка кръв…

Вампирите май не обичаха да пият точно от нея, нито пък аз искам да го правя…въпросът е друг… защо сексът по времето когато жената е в цикъл ми харесва толкова много… дори самата мисъл че и е дошло вече ме побърква… превръщам се в животно готово на всичко за да я има. Вече имам чувството че го усещам дори…глупости – сигурен съм, че го усещам, дори преди самите те да го разберат, аз вече знам че се е случило…

Както навсякъде другаде и тук има разни хора, разни идеали – на едни жени им харесва, тогава те са още по чувствителни, други пък припадат от адски болки и неискат и да чуват за секс, мъжете пък изпадат в шок и ужас при гледката на малко кръв…

На мен не ми пречи, ако и на нея не и пречи разбира се…

Тогава дори насладата от сексът е още по голяма – бавен, нежен, чувствен секс…завършващ с разтърсващ оргазъм…

Много от жените твърдят че не им харесва…включително и тези които не са опитвали никога дори…

Не… не мога да мисля повече…отивам да си търся жена в цикъл…

Връзка от разстояние…

…или така наречените „Long Distance Relationships“…

Разстоянието определено в повечето случаи се явява пречка, но не и непреодолима преграда…

Вярно е, че доверието се гради много трудно когато двама души са заедно,  а да не говорим когато са разделени от няколкостотин километра.

Трудно е да запазиш една нормална връзка, а какво е да опитваш да запазиш една връзка от разстояние…

Воля…вяра…надежда…любов…

Вярно хората са казали – „невиждани очи се забравят“…но пък щом човекът е влязал толкова надълбоко в сърцето ти какво значение има всичко останало…

Когато държиш на човекът, когато го обичаш безрезервно…какво значение има всичко останало…

Разни хора, разни идеали…

Аз смятам, че разстоянието във една връзка не е пречка, а тъкмо обратното, то ни показва колко силна може да бъде любовта ни, същата тази любов която ни дава крила и сила да правим неща които не сме правили никога до сега…

Нищо не е от значение, когато двама души се обичат-нито хората, нито времето… пък най-малко разстоянието. Съществуват само те двамата и това е всичко!

Любовта е борба, воля, вяра…

Единствената пречка на подобен вид любов е обществото, хората които мислят и са убедени, че подобна връзка и любов не може да съществува…има хора, има и хора, всички сме имали тежки моменти, разбивали са сърцата ни и винаги сме си казвали че няма да повторим същите грешки които сме правили, но въпреки това продължаваме напред въпреки всичко в името на любовта…

Винаги има светлина в тунела, просто трябва да и дадем шанс да се покаже.

Всичко малко прилича на приказките от детството ни…принц, принцеса, хиляди перипетии разделящи ги един от друг…важен е обаче краят на приказката – хепи едндът…

Вярно е, че не живеем в приказка, но пък малка приказка ли е животът на всеки от нас…живот изпълнен с мечти, вяра, надежда, любов…борба…